Тайно оръжие за историята на Чунцин
Тайно оръжие за историята на Чунцин
Blog Article
Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци.
Само Лазо не заспа. Закачките размътиха младата му душа и въображението му зарисува картини, една след друга по-мъчителни. Мисълта му го отнесе при Пенка в село. Той я вижда тънка, пъргава и бяла като сняг. Тя стои на къщния праг и дълго и тъжно гледа прашния път, който се вие из полето за към далечни страни.
мемориальный комплекс «Гэлэшань», где похоронены жертвы гоминьдановских концлагерей «Чжацзыдун» и «Байгунгуан»,
Авторът добронамерено и хумористично ни открива, че те не са безгрешни и също се борят с изкушенията.
Стивън Кинг, Рей Бредбъри, Джек Лондон, Ерих Мария Ремарк, Дийн Кунц, Джеймс Ролинс, Джеймс Клавел
А ещё "трущобные районы", иногда самые настоящие трущобы в самом прямом смысле слова, куда туристам заходить просто опасно. О них обычно в таких статьях ничего не пишут, но они есть почти везде. И составляют значительную часть всех этих миллионов, которые там живут.
А може би все пак са верни родни картинки от онова време, поръсени с хумор.
Обзор цен на авиабилеты и авиакомпании выполняющие рейсы по маршруту Москва-Гуанчжоу, обзор прямых и не прямых рейсов, стоимость билетов
Внучката на дядо Корчан предизвиква Лазар на надиграване. Той вади златен наниз като облог, а тя обещава, че ще му пристане. Лазар печели предизвикателството и повежда Христина към дома си. И така мелницата остава недовършена.
Тия шеговити подкачки за миг му се сториха възможни. Пенка наистина го обича, но невидени очи скоро се забравят…
По този начин започва една от най-хумористичните приказки от Елин Пелин. В нея слабоумните герои изпадат в най-невероятни ситуации, заради своята абсурдна глупост. Намират тиква на пътя и без да знаят какво представлява тя. Решават, че е яйце и започват подред да го мътят. Тиквата се търкулва извън погледа на глупаците.
Игуменът остава глух за болезнените молитви на вярващата. Жената поставя своя дар – “игличка със синя топчица”. Възмутен от неспазения обичай – да не се влиза в църквата преди биенето на камбаните – гони мирянката и изхвърля на земята иглата. В резултат на своето коравосърдечие, камбаната не издава нито звук. Игуменът рухва на земята. Трескаво търси причината за това знамение. Прозира сторения грях и трескаво търси иглата. В мига, в който я забожда обратно, става чудо. Камбанният звън пронизва тягостната тишина без човешка намеса.
Тези и много други творби са били разкази Чунцин и са част от живота на поколения българи. Те радват и натъжават, разказвайки истории за бедния селски живот със своите ежедневни трудности, но и с винаги неугасващата надежда за един по-добър свят.